Episode 2 – …it’s like love.

Posted: 23rd June 2010 by admin in The Story
Tags: , , , , , ,
View Comments

[en] -DAVIS! – Sunny screamed and the boy jumped up and then landed with his face in a half-empty pizza box.

He made a sleepy sound and fell asleep with his left arm and leg out of the couch again.

– Davis, move! You’re lying on my towel!
– She continued yelling while she pulled the towel from under Davis.  She was going to have a shower and he was going to continue munching and growling something in his sleep.
– Simooooooon, Davis has fallen asleep on the couch again!
-Hah, like it’s for the first time! – Simon pressed the “Turn on” button and started spinning on the chair while waiting for the computer to load.
-Duuuuuuuuuuuude, I just realized some stuff.
– Dave looked at Simon with his eyes half-opened and lifted his left eyebrow.
– Weed is something really nice and… beautiful! But you always have to be careful with it. You must be foolish enough to try, brave enough to continue and patient enough and smart enough to handle your addiction towards it. – He sighed. – So in a way, weed is like love…
-How much? – Simon stopped spinning and looked at his friend with a serious expression.
-No more than a gram I guess.
-Alone?
-Of course. You were asleep and I wanted to drink coffee. When I started drinking coffee, I wanted to smoke… and I didn’t have cigarettes… Dude, where are my cigarettes?
-THE WATER IS COOOOOOOOOOOOOOLD!
-And then I had a shower and started getting dressed but I got hungry. That’s why I stopped dressing and started eating… but then I realized I’m stoned and fell asleep on the couch while eating…
-Again.
-Yes.
-That’s why you’re wearing only underwear?
-Yes.
-And you know that I bought the pizza, in which you were sleeping, about a week ago?
-Yes.
-TURN ON THE FUCKIN’ BOILER AFTER YOU HAVE A SHOWER, WILL YOU?
-Did you buy me chocolate? – Davis looked at Simon with wide opened eyes, ignoring Sunny’s screams. – Well?
[/en]

[bg]

-ДЕЙВИС! –разнесе се истеричен крясък, а въпросният подскочи и отново се приземи с лице, разплуто измежду остатъците в кутията от пица. Изсумтя и отново се намести удобно по корем, а лявата му ръка и левият му крак се залюшкаха от ръба на дивана.

- Дейвис, мърдай ми от хавлията! –Продължи да му се кара Съни и издърпа кърпата изпод неадекватното момче. Тя се запъти към банята, докато той продължаваше да примлясква и да ръмжи нещо на сън.

– Саймъъън, Дейвис пак е заспал на дивана!
- Сефте – Саймън пусна компютъра и започна да се върти на стола, докато зареди.
-Пиииииич, осъзнах някои неща. – Дейв го погледна с присвити очи и вдигната вежда. – Козът е едно много хубаво нещо, с което, обаче, трябва да се внимава. Трябва да си достатъчно неразумен и глупав за да опиташ, достатъчно смел за да продължиш и достатъчно търпелив и умен за да се справиш със зависимостта си към него. – Пое си въздух и въздъхна – В известен смисъл, козът е като любовта…
-Колко? – Саймън спря да се върти и погледна приятеля си сериозно.
-Само една двайка!
-Сам?
-Че с кой? Вие спяхте, а на мен ми се пиеше кафе. Като ми се припи кафе, ми се припуши… а нямам и цигари… Пич, защо нямам цигари?
-ВОДАТА Е СТУДЕНААААААААААААА!
-После се изкъпах и тръгнах да се обличам, но огладнях. Затова спрях да се обличам и започнах да ям… това… но ме цъкна и заспах на дивана, докато се ядях…
-Пак.
-Да.
-Затова ли си по гащи?
-Да.
-Нали знаеш, че пицата, в която спиш е на около седмица?
-Да.
-ВКЛЮЧВАЙТЕ БОЙЛЕРА, БЕ, МАМА МУ!
-Купи ли ми шоколад? – Дейвис ококорено погледна Саймън, игнорирайки виковете на Съни. –Е?
[/bg]

Episode 1 – Sunny

Posted: 14th June 2010 by admin in The Story
Tags: , , , , , ,
View Comments

[en]Morning. The weird feeling of hunger and inability of having breakfast at the same time, the hollow beat in his head, the breathless feeling that he won’t ever stop, he won’t, not this time… where is he going?
Simon stopped and put his palms on his knees, trying to slow the wild throbbing in his heart, unable to catch his own thoughts.
She run him down and jumped, hugging him from behind.
-Next time I won’t let you win.
-I know, Sunny, I know.
-Don’t say it that way! It’s not like I can’t – I’m much fitter than you… you were just… lucky this time! That’s it!
-So was yesterday?
-Shut up. I was going to tell you… before you turned your back on me and ignored me…
-I was just faster than you!
-Stop bragging, will you? I’m talking now!
He smiled silently at her stubbornness. Sunny was like a little child in his eyes – insisting that this was HER lollypop. They were on their way to Simon’s place as she started telling her story with her usual overwhelming enthusiasm.
-…and I’m like “Dude! Aren’t we rushing it a little bit?” and he looks at me amazed and says “Why did you come to my place at all then?”… Oh, Sammy, why are all men like that? It’s not like I’m sitting with my legs spread with an “ADMISSION FREE” sign between them…
She wasn’t really sure why she keeps calling him “Sammy” but both of them were used to it anyway.
-Not all men, Sun…
-Okay, not all. But each of the ones I run to! Anyway, what’s new with you?
They stopped at the crossroad waiting for the traffic lights as he silently said with indifference:
-Well, nothing special. I haven’t had breakfast yet but I had lasagna yesterday… Oh, and I got promoted. I’m a chief programmer now.
-WHAT? – her eyes got as big as pancakes, she started jumping and screaming loudly – S-A-M-M-Y! GOOOO SAMMY! – Pity she didn’t have pompons.
She had just done a back flip on the middle of the street when an impatient driver sounded the horn loudly. She screamed and squeezed Simon’s arm.
-Stupid kiddos! What the hell do you think you’re doing? This is not the circus!
-I’m terribly sorry but let’s not be so rude, shall we? – Simon tried to be polite but the man kept talking…
-Just go fuck yourself, SHALL YOU?
-Listen here… dear… sir… – Sunny continued – why don’t you stick your damn horn in that sacred place where the sun never shines? Or you’re waiting for me to put it into you along with the gear-lever??
Her friend pulled her to the sidewalk but in the last moment she got back in front of the car. The driver was ready to head off when she waved her little finger in front of him.
The angry man forced the car and set off right to her… seconds, two, one, and it stopped…
The streets were silent, the car was still and the expressions of Sunny and the man in the car froze in anger. Simon felt the eco of their thoughts very quetly-
“Who do you think you are, bitch?”
“Fuck off! I don’t give a shit!”
Simon pulled her back with great efforts. When he finally moved her a bit everything came to life again and the car flashed past them.
-Fag!
-Sunny, calm down.
-I’m a very tranquil person! I am…
-Year, right. And since when do we show our LITTLE fingers to people?
-Because my middle finger would be too big for that guy… His dick is probably smaller than my little finger anyway!
And they kept walking tired and sweaty. So they weren’t going to stop… maybe just for some ice-cream.
[/en]

[bg]Утро, странното чувство на глад и ситост едновременно, глухото туптене в главата му, задъхването, чувството, че няма да спре, няма да спре, този път няма да спре… къде отива?
Саймън спря и подпря длани на коленете си в старанието си да спре безпощадното лумтене на сърцето си, да догони мислите си.
Тя го догони и се хвърли на врата му:
-Следващия път няма да ти се дам!
-Знам, Съни, знам.
-Не го казвай така снизходително! Аз съм в много по-добра форма от теб… това беше… чиста проба късмет!
-И вчера ли?
-Тихо сега.. Бях тръгнала да ти казвам, преди разбира се да ми обърнеш гръб и да ме пренебрегнеш така невъзмутимо…
-Просто те изпреварих!
-Стига си се хвалил, глупчо. Аз говоря!
Той се засмя тихичко на нейната настойчивост. Съни беше като малко дете, препиращо се, че близалката всъщност си е негова. Тръгнаха към квартирата на Саймън, докато тя ръкомахаше и разказваше поредната бълбукаща история.
-… и аз му казвам „Стой, пич! Не избързваме ли малко?”, а той ми се пули – „Защо тогава изобщо дойде у нас?”… Сами, защо всички мъже са такива? Все едно съм застанала с разтворени крака и надпис „ВХОД СВОБОДЕН!” между тях…
Всъщност и тя не беше сигурна защо го нарича „Сами”, но и двамата бяха до толкова свикнали, че беше все едно.
-Не всички мъже, Сън…
-Добре де, не всички. Всички, на които аз попадам! Все тая… кажи сега, при теб какво ново?
Спряха на светофара и той равнодушно избоботи под носа си:
-Ами, нищо особено. Не съм закусил още, но снощи ядох лазаня… А, повишиха ме до главен програмист…
-Моля? – очите й се изцъклиха и достигнаха размера на палачинки, заподскача и се изкрещя, колкото й гърло държеше.– С-А-М-И! Тооой е нашият герооооооой! – Само помпоните й липсваха.
Тъкмо се приземи на краката си след циганското колело, което направи по средата на улицата и един нетърпелив шофьор избибитка й я стресна. Тя изпищя и се вкопчи в ръката на момчето.
-К’ви са тия циркщини? Да ви еба у тъпите лапета!
-Съжалявам, но не е нужно да бъдем груби… – Саймън направи опит да укроти положението, но човекът продължаваше…
-Абе я ми се разкарай от пътя…
-Вижте какво, драги ми господите ,– сопна се Съни – що не си заврете тоя клаксон там, където слънце не огрява? Или чакате аз да ви го навра, барабар със скоростния лост?
Саймън я дръпна към тротоара, но в последния момент тя се отскубна и се върна пред колата, чийто шофьор тъкмо се готвеше да потегли, и размаха кутрето си пред предното стъкло. Ядосания шофьор форсира колата и тръгна срещу Съни, секунди, две, една, спря…
Улиците застинаха, колата застина, а също и изкривените физиономии на Съни и на човека в колата. Саймън чуваше екота на мислите им съвсем тихо–
„Ще ми се правиш на голямата работа ли, ве, кучко?”
„Майната му на всичко!”
Хвана я за ръката и я издърпа силно и с много усилия. Когато най-накрая успя да я помести, всичко оживя отново и колата профуча на сантиметри от тях.
- Педерас!
-Съни, успокой се.
-Спокойна съм, спокойна съм..
-Да бе! И защо днес сме сменили пръстите?
-Защото на тоя тип средния щеше да му е голям… Пишката му е по-малка от кутрето ми, сто на сто!
И продължиха. Имаха още път до квартирата, а бяха потни и изморени, така че вече нямаше да спират… освен може би за сладолед.
[/bg]

He Has Heard Me

Posted: 16th May 2010 by admin in The Story
Tags: , , , ,
View Comments

[en]Gray, gray, gray. When every memory, every word, every sound, every thought in you has lost its place and runs in chaos in your throbbing head, you’re looking at the nothingness in front of you with a blank stare. Nothing can be more gray than your routine confusion. Each time. Seeing and understanding. This might be a gift but it can also be a blinding pain.
Simon had put his sweaty palms in the pockets of his jeans and hidden his face under his hood. You could just guess he was wearing headphones but you could tell for sure he was carried away in his own world. You know that feeling when music creates a whole new universe just for you, getting you away from everything that actually surrounds you?
The street was narrow and empty but it could make one feel like everything is trying to crash into him – the curb stones, the sidewalks, the buildings, the cars, the walls, the wire-fence on the right. Somewhere down that street there was a fight but what else is new under the sun? People tried to get rid of their inferiority complex by torturing the weaker, the more stupid one or maybe the better one. Sometimes they just dealt with their problems by giving them to somebody else. Therefore we’re dealing with a chain reaction, which is meant to show who is manlier.
He didn’t look at his right side where two huge guys were beating another boy. He didn’t seem to notice how they got him down, spit on him, smashed him, crashed him, covered him with dust and curses. They’re the stronger ones, not him. He was nothing, absolutely nothing.
Simon kept walking. He seemed to be totally out of the picture, walking… he stopped. He turned around and then everything stood still.
Fists froze,
“I shouldn’t have chosen this way home, I should have went the other way, I shouldn’t have…”
Dogs stopped barking,
“I’m not sure if this was the idiot who slept with my girlfriend but it better be him!”
Drops of blood levitated in the air,
“I hope this doesn’t go far, I don’t want to go back to jail, no way…”
Car tires stood still,
“You’re dead, you’re so dead!”
The wind stopped curving the wire fence,
“Who does he think he is?”
Dust turned into static mist around them.
He closed his eyes and his eyelids began to shiver unwillingly. Then everything turned back to its natural pace. Gray, gray, gray.[/en]
[bg]Сиво, сиво, сиво. Когато всичко преживяно, всяка дума, всеки шум, всяка мисъл в теб е изгубила мястото си, когато главата ти пулсира, глупаво, безмерно неразбиращо си забучил поглед в нищото. Няма нищо по-сиво от рутинното ти объркване. Всеки път. Да виждаш може да е сила, но и да е бреме, което те ослепява.
Саймън беше скрил потните си длани в джобовете на дънките, а лицето си в качулката. Едва-едва се подаваха кабелите на слушалките му… човек би казал, че се е отнесъл някъде. Нали знаеш как музиката има това свойство да те отделя от всичко и всички?
Уличката беше тясна, сякаш искаха да се сблъскат с теб – бордюрите, тротоарите, сградите, колите в далечината, стените, телената ограда отдясно. Някъде надолу се разразяваше поредният уличен бой, но какво ново под слънцето? Хората избиваха комплексите си всекидневно върху по-слабия, по-глупавия, по-немощния, а може би по-добрия. Друг път просто решаваха проблемите си като ги прехвърляха на друг. Верижна реакция, която да покаже колко точно мъж си.
Той дори не погледна от дясната си страна, където двама бабаита налагаха друго момче, свалиха го на земята, изплюха се в него, стъпкаха го, покриха го с прах и псувни. Те са силните, те, а не той. Нищожество.
Саймън вървеше. Сякаш не беше там вървеше… спря. Обърна се и тогава всичко друго спря. Юмруците застинаха,
„Трябваше да мина от другата страна на улицата. Трябваше…”
кучешкият лай секна,
„Не съм сигурен дали това е мухльото, който спа с приятелката ми, но по-добре да е той.”
капчици кръв левитираха във въздуха,
„Надявам се да не се стигне до крайности, не искам да се връщам в пандиза”
гумите на колите останаха неподвижни,
„Свършен си, свършен си!”
телената ограда спря да се люлее от вятъра,
„За какъв се мисли тоя?”
прахта остана като мъгла край тях.

Затвори очи и клепачите му се разтрепереха. Тогава всичко се върна към естествения си ритъм. Сиво, сиво, сиво.
[/bg]